Оперната прима Красимира Стоянова ще се включи във втората серия от четири спектакъла на постановката по музиката на „Реквием“ от Верди на Балета на Оперния театър в Цюрих. Спектаклите ще се състоят на 24 март, 28 март и 1 април, съобщиха от екипа на певицата.  Режисьор-хореограф на постановката е бившият директор на Балета на Оперния театър в Цюрих Кристиян Шпук. Диригент е Марко Армилято

Оперната прима Красимира Стоянова ще се включи във втората серия от четири спектакъла на постановката по музиката на „Реквием“ от Верди на Балета на Оперния театър в Цюрих. 

Спектаклите ще се състоят на 24 март, 28 март и 1 април, съобщиха от екипа на певицата. 

Още от рубриката С музикална програма и четене на стихове ще бъде открита празничната изложба живопис „Майчице свята“ в Историческия музей в Петрич. Автор на творбите е Катя Христова, а официалното откриване ще бъде на 8 март, каза Магдалена Шимова, експерт „Връзки с обществеността“ в музея. Изложбата е във връзка с Международния ден на жената, който в България отбелязваме и ка ... Вижте повече

Режисьор-хореограф на постановката е бившият директор на Балета на Оперния театър в Цюрих Кристиян Шпук. Диригент е Марко Армилято. 

На Красимира Стоянова ще партнират солистите Юлия Маточкина (мецосопран), Стивън Костело (тенор), Александър Виноградов (бас).

„Реквием" на Верди и „Реквием" на Моцарт са едни от най-изпълняваните произведения в този жанр. 

Творбата на Верди е завършена на 10 април 1874 г. Първото й представяне пред публика е в миланската катедрала „Сан Марко" под диригентството на автора. Следват още изпълнения с огромен успех - в Миланската скала, Париж, Лондон, Виена, Мюнхен, Петербург.  

Замисълът на „Реквием" е от края на 1868 г. Идеята е най-добрите композитори на онова време да се обединят и да напишат траурна меса по повод на годишнината от смъртта на Росини. 

На Верди се пада по жребий да създаде заключителната част - Libera me. Творбата  е написана през ноември 1869 г., но не е изпълнена. По-късно Верди решава да напише свой „Реквием" в чест на Росини, но впоследствие го посвещава в памет на писателя Алесандро Мандзони. 

„Искам да засвидетелствам колко голямо уважение и благоговение питаех и питая към този велик човек, който вече го няма“ – пише Верди в кореспонденцията си до издателя Рикорди.